Нека кажем първо, че понятието сугуба (втора, допълнителна) благодат в Свещеното Писание съществува. Още св. ап. Йоан Богослов, с началото на Евангелието, свидетелства за Христос, че „от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат” (Йоан 1:16), а св. ап. Павел пише на вярващите в Рим: „...копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване” (Римляни 1:11) като думата тук е харизма, в нейния корен е именно харис, това, което ние превеждаме с нашата дума благодат.

Източник: Официален сайт на Варненска и Великопреславска св. митрополия

За дванадесета поредна година Варненската и Великопреславска св. митрополия организира от 6 до 12 септември в гр. Варна Седмица на православната книга. Ето и програмата на Седмицата:

 Първи ден – 6. 09. 2010 (понеделник)

18.00 – Откриване на Седмицата на православната книга от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски Митрополит д-р Кирил

18.10 – Приветствия от официалните гости

18.30 – Лекция на тема: „Монашеството като форма за запазване на евангелските заповеди и преданието на Църквата” на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски Митрополит Кирил

19.15 – Представяне на книгата „Записки по православна християнска етика” от свещ. Йоан Карамихалев от храм „Св. София”, гр. София

19.45 – Представяне на книгата „Християнска мисия в условията на поместната църква” от д-р Валентин Кожухаров завеждащ мисионерския отдел на Великотърновска митрополия

На свети Иоан, Предтечата на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, подобавало да предвари както рождението на Господа, така и със смъртта си Неговата смърт. И както на земята той проповядвал за пришествието на Господа, като казвал: след мене иде по-силният от мене, така и на пребиваващите в ада души на светите праотци трябвало да възвести, че в света вече се е явил очакваният Месия. Подобно на нашия Господ Иисус Христос, Който пострадал заради греховете на човеците, и Неговият Предтеча загинал със страдалческа смърт поради беззаконието на Ирод. Това се случило така.

Благочестиви християни! Днес, когато празнуваме Успението на Пресвета Богородица с толкова радост и веселие, ако някой друговерец ни попита защо се радваме толкова много, какво ще му отговорите? Знам, че ще му кажете: „Радваме се, защото днес е починала Божията Майка“. Ами нали той ще се изсмее на този отговор и ще каже: „Как може човек да се радва на смърт и как може да се весели, когато е изгубил най-скъпото си нещо?“.

Като изслуша без дъх онова, що Ангелът му говореше, Лазар малко помълча и зададе следния въпрос: кажи ми, свети небесни вестителю, защо моята държава е осъдена на погибел?

Вестителят от високите небеса му отвърна:

— Затуй, княже, че е остаряла. По логиката на сътворените неща всичко в тая ваша вселена, щом остарее, трябва да отмине и да бъде заменено с нещо ново. Виждам, че тия думи те озадачават. Виждам, понеже гледам през душата ти с всички нейни мисли и чувства, които неизменно я изпълнят и вълнуват. Такава сила имаме ние, гражданите на духовното царство, да виждаме в душите като през прозрачно стъкло. Нас не ни занимава тялото, направено от земя — изменчива, трошлива и преходна, и взорът ни не се задържа върху него. В земното тяло ние гледаме на онова, което принадлежи на нашата държава, на небесата. Онова, що е нам сродно и един ден ще сподели нашето безсмъртно жителство — то ни занимава. Ето сега ти с почуда думаш в себе си: как тъй държавата ми да е остаряла, докато толкоз други царства, дето два или три пъти по-дълго съществуват на земята, не са остарели, нито са на гибел осъдени?